Източник - Story
Основната тема на броя ни е хаплива, зрелищна, оголваща страсти и капризи – ефектът е очакван. Когато някой се префасонира до неузнаваемост или уродливост, винаги си задаваш въпроса: „Какво искаш да прикриеш?“. Обикновено - вече нищо. Каквото е било история, вече се е превърнало в белег, а той е заличен от поредната пластична операция. Култът към пластмасово съществуване е нов феномен за човечеството. Уеднаквяването на характерни белези – също. Много по-трудно е, разбира се, да бъдеш различен, забележим, като нормален човек. Понякога, някъде, като субкултура, се случва да се открие общност, която защитава и живее в нормалното. Но често те пък неглижират грижата за себе си до поредната уродливост. Няма го човека, няма я и мярата. Хармонията е заличена и предадена на олтара на новата цивилизация, която изисква „уау ефект“, лайк, хейт, търсене на най-инстаграмабъл локация, непременно впечатляваща лъжа. Дори само изписването на всички тези думи вече е като оръжие – мощно, защото е неунищожимо. Но има надежда. Стига се до преяждане. След него е време за друга, по-лека порция. Обикновено тя е диетата, която ни прави по-човечни. Откриваме смисъла, който ни е убягвал – „ние сме“ е повече от „аз съм“. Носителката на „Златен глобус“ – Розамунд Пайк, е от тази „порода“. Не демонстрира явно презрението си към машината, не просто защото е част от нея. Умее да извлича преимущества, но не се превръща в кучка. Тя е мъдра и изчакваща – съвършеният хищник. Или пък Мадс Микелсен – алфата на Холивуд, който се наслаждава да го наричат лудия Мадс и категорично се разграничава от лайфстайла, налаган от американския модел. Този тип породисти са напът да наложат нов ред - балансът между двата свята. Няма нищо лошо да си едновременно и в двата - само да знаеш как интелигентно да използваш позитивите и да управляваш негативите. Човек има правото да живее достойно, дори когато това достойнство е постоянно саботирано, защото той е мярата за всичко. Ако сам си откаже свободата да избира мъдро, ще се самоунищожава просто заради шоуто. Има съществена разлика дали приличаш на себе си или само напомняш на онова, което може да си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар