Иманяри ровят за златото на Александър Велики

📰 Преглед на печата: „България Днес“ – иманяри търсят златото на Александър Велики, Роксана опровергава фалшива новина и още акценти

Какво привлича вниманието от първата страница на „България Днес“ в броя за 22–23 август 2026 г.? Този път изданието събира на едно място древни загадки, археологически открития, светски истории, фалшиви новини и любопитни човешки съдби.

🏺 Иманяри ровят за златото на Александър Велики

Най-големият акцент на първата страница е посветен на древните тайни на Родопите.

Водещото заглавие гласи: „Иманяри ровят за златото на Александър Велики“. Според материала легенди за несметни съкровища продължават да привличат търсачи на древни богатства.

Темата обаче не е само за легенди. В района край Бръщен археолози са проучили древно светилище, посветено на бог Арес. На място са открити монети, фрагмент от мраморен надпис и оброчни плочки. Според археолозите иманярските набези вече са нанесли сериозни щети на обекта и близките могили.

Така историята се превръща в сблъсък между легендите за изгубени съкровища и реалната археологическа стойност на находките.

🔎 Тайният храм на Арес в Родопите

Под водещото заглавие се крие още една изключително любопитна тема – археолози се опитват да спасят древно светилище на Арес.

Проучванията показват, че обектът е от римската епоха и вероятно е бил част от по-голям свещен комплекс. Особеното в случая е, че мястото се намира в непосредствена близост до границата, а части от структурата попадат от двете страни.

Историята е сред най-силните материали в броя, защото съчетава археология, древни вярвания и мистерията около изгубени богатства.

🎤 Роксана: „Лъжа е, че ме е блъснала кола в Пловдив!“

На челно място в горната част на вестника е и Роксана, която категорично опровергава разпространявана в социалните мрежи информация, че е била блъсната от автомобил в Пловдив.

Певицата заявява пред „България Днес“, че изобщо не е била скоро в Пловдив и че случката е измислена. По думите ѝ фалшивата информация е предизвикала сериозна тревога сред близките ѝ.

Роксана свързва подобни публикации и с използването на изкуствен интелект за създаване на подвеждащо съдържание. Тя посочва, че адвокатите ѝ проучват кой стои зад фалшивата история и заявява намерение да потърси отговорност по закон.

Това е един от най-актуалните акценти в броя, защото показва колко лесно една измислена информация може да предизвика паника, преди да бъде проверена.

⚰️ Няма виновни за смъртта на шимпанзетата в Копривщица?

Сред криминалните и обществените теми е поставен въпросът около смъртта на шимпанзетата в Копривщица.

Заглавието насочва към липсата на установени виновни лица и обещава подробности за случая. Това е тема, която със сигурност ще привлече вниманието на читателите, тъй като засяга както отношението към животните, така и въпроса за отговорността при подобни трагични случаи.

🎶 Дара, Елица и Стунджи, Поли Генова и „Кафе“ – музикален акцент

На първата страница е отделено място и на музикалната сцена.

Материалът е свързан с музиканти и бивши министри на културата и представя любопитни истории около популярни български изпълнители – сред имената се открояват Дара, Елица и Стунджи, Поли Генова, Марияна Попова и „Кафе“.

Това обещава своеобразна разходка през различни поколения и епохи на българската поп музика.

👽 „Ято НЛО“ над Гърция

Любопитен материал в броя разказва за необичайни обекти в небето над Гърция, представени като „ято НЛО“.

Историята е свързана с националния празник на Турция и със заснети необичайни явления в небето. Какво точно стои зад наблюдението – природно явление, самолети, дронове или нещо друго – остава въпрос за читателите и обещава типичната за рубриката с мистерии доза загадъчност.

🪄 Астор – номер, който е останал в историята

Сред по-любопитните истории е и тази за легендарния български илюзионист Астор.

Заглавието „Астор си маха главата 20 000 пъти“ припомня един от впечатляващите му сценични номера и мащаба на кариерата му.

Това е материал, който връща читателите към времето на големите сценични илюзионни спектакли и към фигура, оставила трайна следа в българското изкуство.

🏆 Хасан и Ибрахим търсят млади таланти

Сред спортните и музикалните теми е и новината за Хасан и Ибрахим, които търсят млади таланти.

Историята поставя акцент върху младите хора и възможността нови дарования да получат шанс за развитие. Това е по-позитивният акцент в иначе наситената с мистерии и драматични истории първа страница.

☀️ И още от първата страница

Вестникът обръща внимание и на горещото време. За деня е посочена максимална температура от 40 градуса, което подсказва пореден много горещ августовски ден.

📌 Акцентите накратко

Сред водещите теми на „България Днес“ са:

🔴 Иманяри търсят златото на Александър Велики – легенди за древни съкровища в Родопите.

🔴 Таен храм на Арес – археолози спасяват ценен древен обект.

🔴 Роксана – певицата категорично опровергава фалшива новина за катастрофа в Пловдив.

🔴 Шимпанзетата в Копривщица – въпросът за отговорността за смъртта им.

🔴 Българската музика – истории за Дара, Елица и Стунджи, Поли Генова, Марияна Попова и „Кафе“.

🔴 НЛО над Гърция – необичайно небесно наблюдение.

🔴 Астор – история за един от прочутите му сценични номера.

🔴 Хасан и Ибрахим – търсене на млади таланти.

🔴 Жега – температури до 40 градуса.

🗞️ В заключение

Първата страница на „България Днес“ за 22–23 август предлага добре познатата комбинация от мистерии, сензационни истории, археология, светски новини и човешки съдби.

Най-силен е акцентът върху древните тайни на Родопите. Историята за иманярите и легендите за съкровището на Александър Велики обаче има и по-сериозна страна – реалната опасност археологически ценности да бъдат унищожени или изгубени за науката.

На другия полюс е историята с Роксана, която показва друга голяма тема на съвремието – разпространението на фалшиви новини и съдържание, създадено с помощта на изкуствен интелект.

Това бяха акцентите от първата страница на „България Днес“ – 22–23 август 2026 г.

Бележка: Част от заглавията на първата страница са формулирани сензационно. В статията разграничаваме твърденията и интерпретациите на изданието от информацията, която може да бъде потвърдена от други източници.

Източник - МГБ

Злато в България на стойност 1 трилион долара

Нека да си припомним какво каза проф. Вълко Гергелчев




„Дънди Прешъс металс" изнася изключително ценни неща от България, без да плаща за това. Това каза в студиото на „Всяка неделя" по Нова телевизия проф. Вълко Гергелчев.

Договорът на тази фирма им разрешава да добиват 1 милион тона руда. Преди „Дънди Прешъс металс" работеше една ирландска фирма, в тези находища има не само злато, а и още 40 вида полезни изкопаеми. След това добивите се увеличиха до 3 милиона тона.

Според него „Дънди Прешъс" изнася с контейнери всичко добито в Намибия и там извлича всички полезни изкопаеми. През 2012 г. печалбата на компанията е била над 1.5 милиарда долара, но са обявили само 200 милиона.


Това с "Дънди Прешъс" го наричам престъплението на века, каза професорът. И посочи, че за 10 години сме загубили между 25 и 30 милиарда долара.






Карта на златото в България



Масови заболявания от бронхопневмония при децата заради арсен, олово, кадмий и други тежки метали; завишен брой на раковите заболявания, малформации при децата, завишен косопад и безплодие.

Проблемите с мините в Средногорието не са от вчера - изоставените стари хвостохранилища тровят питейната вода в района. Това позволява на сегашните опериращи минни компании на тази територия да отричат да са причина за каквото и да е замърсяване в региона. Тъй като са голям работодател, те използват влиянието си върху местната общност и чрез заплахи и натиск си осигуряват мълчанието на местните хора, въпреки очевидните здравни и екологични проблеми.

България е първенец по добив на злато в Европа

Огромни количества метали за стотици милиарди изтичат към по-богатата част от планетата

От данните на Българската минно-геоложка камара става ясно, че сме на първо място по добив на мед и злато на Стария континент. Освен това страната ни е сред първите в европейския рудодобив.
Тези данни обаче не са повод за радост, а показател колко много можеше да спечели българската държава, ако златото ни не отиваше в чуждите трезори на „ценните инвеститори“.В средата на миналия месец професионален празник отбелязоха всички миньори и заетите в добивната промишленост. Ден преди празника Българската минно-геоложка камара излезе със своята статистика, според която България е първенец по добив на руда и злато в Европа. Миньорите и заетите в добивната промишленост щяха да има какво да празнуват, ако имаха нормални условия на труд и достойно заплащане и не умираха като средновековни роби в срутилите се мини, както и ако от добитото злато печелеше България, а не компаниите на „добрия“ Запад, на които ако бяха руски американските кресльовци у нас отдавна щяха да обърнат внимание. Засега дейността им се окончава в драскането на паметника на Съветската армия (защо не надраскат паметника на американските летци, загинали докато бомбардират София?), докато агент „Ивайло“, тоест Иво Инджев бурно им ръкопляска. Но, когато ни грабят (вече 24г.) американци, канадци и европейци – „няма проблем.“
За пример можем да дадем едно от най-богатите и стари златни находища в цяла Европа – това в Крумовград. Там канадската „Дънди Прешъс Метълс“ в ролята на концесионер прибира 99% от добитото злато и съвсем несрамежливо добива и други ценни метали, за които няма концесия.
Огромни количества метали за стотици милиарди изтичат към по-богатата част от планетата
В Челопеч – едно от най-богатите находища на медно-златни руди в Европа, има 42 химични елемента. Не веднъж е ставало дума за приватизацията на големите индустриални предприятия. Този процес на смяна на собствеността у нас бе наложен шоково и под външен натиск.
Спомняте си за едно посещение на екип на Световната банка, в който участва и Кристалина Георгиева. Този екип отправя ултимативни условия на българското правителство за отпускане на заем от Световната банка. Парите са нужни на България, за да стабилизира икономиката си, а условието е приватизация на 50% от промишлеността, бързо и шоково.
Големите ни рудници са продадени 1 000 пъти под реалната им цена
Продажбата на МДК – Пирдоп на белгийска компания без пари и фрашкан догоре с продукция, няма нищо общо с българския национален интерес.
Предприятието, експлоатиращо рудник Челопеч, е приватизирано на сто процента. Днес то е част от голяма канадско-ирландско-австралийска фирма. Над 10 години то изнася в чужбина тонове злато, сребро и други редки елементи. Само че не изнася висококачествени продукти за световния потребителски пазар, както са ни приспивали през 1998г., а изнася концентрат, суровина, която се преработва на други места и едва тогава се превръща във висококачествена стока за потребителския пазар. Защо се случва така? Ами много просто. Ирландско-канадската компания, която купува предприятие „Челопеч Майнинг“ така и не инвестира в технология, която да преработва този концентрат, за да го превърне в стока. Много по-изгодно е за нея да го изнася като суровина.
Пред МДК- Пирдоп през 1997г. е имало възможност за технологично обновление и преработка предимно на местни концентрати, включително и челопешкия.

източници: „Inews“, http://alterinformation.wordpress.com/