Ели Гигова никога не би сменила фамилията си
Ели Гигова е лице на новия брой на сп. Всичко за жената". Много откровено интервю, в което звездата признава, че колкото и да обича съпруга си един ден, за нищо на света не би сменила бащината фамилия. Защо може да разберете от новия брой на изданието. Ето и откъс от интервюто.
Сигурно детството ти е минало по стадионите.
Да, голяма част от него мина по стадионите, а в училище играех футбол, освен че съм гледала всички мачове покрай баща ми, който беше футболист. Бях малка, когато той стана президент на „Локомотив Пловдив“. Беше най-младият футболен президент и ме водеше постоянно на мачове. Първата година, когато той отиде в „Локо Пловдив“, те взеха купата на страната и аз дори присъствах на официалната снимка на отбора – бях толкова запалена! В училище не ме интересуваха кукли и други женски работи, само футбол.
И като ученичка ли беше така хубава?
Същата си бях, но се обличах по-спортно – с анцузи, с дънки. Малко по-късно дойде желанието за женственост.
Е, не разсейваше ли момчетата, с които ритахте?
Не, не! Ние бяхме малки тогава.
Баща ти имаше ли амбиции да направи от теб спортист?
Да, имаше и беше забавно, защото майка ми държеше на ученето, а той – на спорта. Когато започнах да се занимавам със „Спортна треска“, се оказах между двете им желания – хем бях от страната, която задава въпросите и поднася информацията, хем бях от страната на футбола.
Сигурно и заради хубостта ти, и заради това, че си била момиче, което играе футбол, не са те взимали винаги на сериозно? Как се научи да се доказваш?
Естествено, че така ставаше. Аз мисля, че всеки се доказва. Не се доказваш само защото външният ти вид е такъв или по друга причина. Цял живот всички се доказваме независимо от попрището ни. Винаги съм имала късмета да работя със страхотни професионалисти и затова считам, че съм родена под щастлива звезда. Специално в „Спортна треска“ ръка ми подаде не кой да е, а Камен Алипиев. Доказването беше трудно, защото да работиш с най-добрите означава, че трябва да си на ниво, защото иначе пропастта веднага ще си проличи. От друга страна това те мотивира повече да покажеш най-доброто от себе си.
Предполагам, че същото важи и за факта, че си на дъщеря на известния си баща?
Да, но аз вече толкова съм свикнала с това, че въобще не ми пречи. Като кажат „ама тя е дъщеря на баща си“, не се обиждам. Напротив – радвам се. Никога не съм искала да бъда нечия друга дъщеря, защото обичам баща си.
Фотограф: Виктор Кожухаров
Съставил: Мила Иванова
