ЕПОХАТА НА ТАТО: Във Външно знаеха по-рано за промяната!
CNN изпревари всички с новината
Всеки с глава на раменете, която ползва по предназначение, а не като рупор или латерна, има своята истина за 10 ноември. За някои тази знакова дата е символ на свободата и демокрацията. Други си спомнят с носталгия за времето преди нея.
Събитията, довели до детронирането на бившия Първи – Тодор Живков, подлежат на оценка и преоценка. В колекционерската поредица на „Златно време“ не залитаме в една или друга посока, а се опитваме да постигнем баланс. Да покажем някои неща, които ни липсват – като игрите на воля от детските ни години. Да разкажем за събития, които може би не са зависели точно от нас. Да намигнем на читателите с вицове и забавни лозунги от отминало време. И да сложим многоточие, защото темата за Десети ноември и прехода е неизчерпаема.
Преди 34 години 10 ноември 1989 г. се падаше в четвъртък. Обикновен есенен ден. Както се казва, нищо особено. По това време бях литературен сътрудник – сегашното репортер – в официоза вестник „Работническо дело“. Занимавах се с какво ли не – криминални и съдебни истории, отразявах парламента, който заседаваше два пъти годишно на сесии, и с всякакви други неща. Особена беше обаче атмосферата в последните дни на т. нар. тоталитарен режим. Беше попреминала Голямата екскурзия – стотици хиляди български турци поеха на югоизток, селата и градовете се обезлюдиха, нямаше кой да прибира реколтата. Пращахме репортажи от Разград, Шумен, от граничните пунктове на Капитан Андреево и Малко Търново. Във въздуха и в буквален, и в преносен смисъл миришеше на някаква промяна. Беше факт прословутата закуска на български интелектуалци – дисиденти с френския президент Франсоа Митеран. Имаше репресии – изключване от БКП на участници в Русенския комитет срещу обгазяването на града от съседното Гюргево, и на хора от току-що създадения Клуб за гласност и преустройство. И съвсем прясно беше шествието на „Екогласност“ в центъра на София. А Берлинската стена падна само ден по-рано... Моят кум писателят Александър Миланов няколко пъти ме предупреждаваше, че се готви нещо, но и че службите продължават да действат по техния си начин и да „профилактират“ инакомислещите.
Какво казва породата котка
Слухове
Иначе във вестниците и по телевизията, която тогава беше една, продължаваха да се леят обичайните бодрячески информации за успешно изпълнените годишни и петилетни планове и да се хвали перестройката, измислена от тогавашния лидер на СССР Михаил Горбачов. В интерес на истината кръчмите и баровете в София се пукаха по шевовете, вървяха слухове, но никой не си представяше, че Тодор Живков изведнъж ще падне и страната ще тръгне по друг път.
Естествено е, че имаше хора, които са знаели това. Според техни спомени още година по-рано – през 1988 г., самият Живков е помолил да бъде освободен като ръководител на БКП поради напреднала възраст. Но тогава вкупом членовете на Политбюро са му паднали на колене и както се твърди в разархивираните документи, са го молили да остане на власт. За всичко това се говореше в редакцията на „Работническо дело“, освен това информацията, която идваше по международни канали, сочеше, че промяната ще е съвсем скоро. Само няколко дни преди това, на 1 ноември, беше свикано тържествено събрание за празника на журналистиката в резиденция „Бояна“. В онези години не се честваше Денят на народните будители, а беше измислено нещо, което да го замести. Генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков беше в приповдигнато настроение, държа страхотна реч и ни уверяваше, че ако бил малко по-млад, щял да поведе шествието за чист въздух в Русе. Както и че ударно трябва да се строи АЕЦ „Белене“. Купонът продължи в съседната зала с обеден коктейл, музика и танци. Нямате представа колко тогавашни „мисирки“, и то известни, се натискаха да танцуват с Първия...
По часове
Да се върнем обаче на деня 10 ноември 1989 година. Преди обяд имах уговорена среща в Министерство на външните работи в отдел „Договорен и правен“. Темата беше как ще работи България, за да стане пълноправен член на Договора за Антарктика. Предната година беше приключена успешно първата ни експедиция до Ледения континент, отразена единствено на страниците на „Работническо дело“, благодарение на приятелството ми с първите български полярници, начело с Христо Пимпирев. Топекспертът дипломат и юрист от Външно гледаше да отбие номера и да приключим разговора по-бързичко. В самата сграда цареше особена атмосфера. Най-вероятно хората там вече са знаели, че министърът на външните работи Петър Младенов ще наследи Тато на върха. Чух го и аз.
По обяд по традиция минах през „коневръза“ - входа на Университета откъм „Васил Левски“. Видяхме се с приятели, казах им новината за Живков и Младенов, която всъщност още не беше факт. После отпраших към Полиграфическия комбинат. Главният редактор на „Работническо дело“ Радослав Радев беше по право на пленума на ЦК на БКП в „Бояна“. Дойде си в късния следобед и ни събра – обясни ни, че в първата част на пленума всичко вървяло, както винаги. Живков държал реч, после дали почивка. След това изненадващо за мнозина бил поставен въпросът за оставката на Първия. Но не само като генерален секретар на ЦК на БКП, но и като председател на Държавния съвет. Оттогава е знаковата снимка с невнятно гледащия Живков на първия ред в президиума. По-късно се разбра от участници в събитията, че предната вечер е било договорено той все пак да запази държавния си пост, но авторите на вътрешнопартийния преврат са се отметнали в последния момент.
Какво щеше да пише „Работническо дело“ на първа страница, щеше да се разбере по-късно. Текстовете, както бе в подобни случаи, идваха готови „отгоре“. Това се отнасяше за всички медии в тогавашна България.
Купонът
За същия ден – 10 ноември 1989 г., беше планиран голям купон на последния етаж на Полиграфическия комбинат. В залата за събрания, която по-късно стана известна като „Червената бабичка“, беше насрочено отдавна комсомолско мероприятие. Моя милост беше секретар на ДКМС и поради това, че вече бях навършил 30 години, трябваше да предам щафетата на някой по-млад колега. Още преди време бяхме решили това да е големият ми приятел Ники Кънчев – сегашният известен тв водещ и шоумен. С пари от членския внос поляхме и двете събития. Но най-интересното беше, че за смяната на Тодор Живков първи съобщи CNN. Тогава имахме голяма сателитна чиния на покрива и гледахме на екран чужди телевизии. Някъде към 19 ч., далече преди официалните новини на Българската телевизия в „По света и у нас“, американският канал съобщи новината и пусна кадри от пленума в „Бояна“. Как се е сдобил с тях, нямам никаква представа.
През следващите 34 години се случиха много неща в България, но това е друга тема.
Източник - Телеграф
